Кападокия – земя на красивите коне

2008-07-06T17:15:00.005+03:00

Използвахме голямата почивка по майските празници, за осъществяване на една отколешна мечта – да посетим тази част от Турция, която някога е наричана Кападокия.
Цялото ни четиричленно семейство и групата тръгнахме по тъмно, защото ни предстоеше дълъг път до Анкара. Не бях пътувала между Истанбул и Анкара и разглеждайки картата реших, че ни престои пътуване с много завои. Учудена бях от пътното съоръжение – мостове, четири виадукта, и доста дълъг тунел, чудесна магистрала и никакви завои. Сравнението с България неусетно изплува, а бях се зарекла да не правя сравнения, да не се ядосвам, само да се наслаждавам на пътуването.
Вечерта пристигнахме в Анкара. Попаднахме в обичайното задръстване.
Рано сутринта се запътихме към музея на Анатолийските цивилизации. Цена 10 турски лири, намаление за студенти с ISIC – ако имат от билетите с по –ниска цена. Тази сутрин нямаха. Ще напиша за всички такси, защото на мен ми отне време да направя една приблизителна сметка, каква сума е необходима на семейството за тази цел. Музей уютно уреден с много чувство за мярка. Точно когато се наситиш и обиколката е свършила. Това е моя поглед на човек неспециалист по история и археология. Когато след нас дойдоха много групи от ученици от различни възрастови групи и туристи разбрах защо екскурзовода толкова бързаше сутринта. Музеят е разположен в две стари сгради от 15 век, едната е била бедестен ( онази част от покрития пазар, където са съхранявали ценни стоки), а другата – керван сарай.
Музеят показва забележителни артефакти от всички цивилизации, които са се установявали, развивали и загивали на територията на Анатолия.

Считаният за първи писмен мирен договор - между хетите и египтяните.

Музеят и разказът на гида ни подготви за следващите дни.
След музея се разходихме по крепостта откъдето се открива чудна панорама към Анкара. Старата мизерна и новата много модерна.
Следващото посещение е на римските бани. Голямо и не много запазено съоръжение. Ако сте разглеждали и друго такова съоръжение, нищо няма да ви изненада.Вход – 2 турски лири, за студенти и ученици – безплатно.

Отправихме се към хълма, на който е разположен мавзолеят на Ататюрк.
Впечатляващи са размерите, много добрата организация и големия респект към личността на Ататюрк, която се внушава. Паркът е красив и много добре поддържан. Ядене, пиене на различни напитки, пушене е разрешено само в кафетерията и строго забранено на площада от снимката. Спазва се строго, защото има полицаи и се следи всичко. Това е първото, за което предупреждава гида. Тялото на Ататюрк така и не се видя, криптата се показва на камера. За децата се оказа доста интересна онази част на музея, която беше организирана като панорама на военната операция при Галиполи. Това ми напомни, че е време на малката ни дъщеря да покажем Плевенската панорама.
Към 14.00 вече пътуваме към Невшехир.Дълго излизахме от Анкара. Пътят е четирилентов и разбира се без дупки.След като напуснахме заселените райони около Анкара стана много скучен. За почивка гида ни избра едно местенце около Соленото езеро(Tuz Gülü). Езерото е с дължина около 100 км.

Това, което се вижда е сол, не пясък.
Никакъв живот около него.Единственото населено място по протежението на езерото е градчето Şereflikoçhisar. Изхранва се от производство на сол. Така е от средновековието до днес. Това е част от Пътя на коприната. По-пътя има останки от кервансараите.
При Аксарай пътя се разделя към Адана, Кония и Невшехир. Вече сме в Кападокия.
Територията между Аксарай,Нижде,Невшехир и Кайзери - исторически наричана Кападокия е с уникални геологически форми и голямо историческо наследство.
Преди 25 милиона години са избухнали три вулкана. От вулканичната пепел се е образувала пясъчната скала.Ерозията е изваяла чудни природни форми. Хората са направили останалото. Много цивилизации за били по тези места – хети, фригийци, перси, римляни, византийци, селдчукски турци, отомани.
Присигнахме в Невшехир към седем. Хотелът е на края на града в посока Аванос. Това е малък комплекс от затворен тип . Много приятен и с много добро обслужване. Посрещаха ни с локум и лимонов одеколон. Още в автобуса гида ни обясни за традицията в топлите дни на гостите да се предлага одеколон за разхлаждане, без това да е намек за проблеми с личната хигиена. За мен тази миризма е доста силна, но реших да уважа домакините. Единство не ни хареса, че не успяхме да се разходим из централната част на града през нощта.
Събудихме от дъжд. Прогнозата в Интернет се оказа вярна. Сутринта беше студена и дъждовна. Бяхме се отчаяли, защото всичко което трябва да видим е на открито. Докато закусвахме дъждът спря и доволни се отправихме към Ючхисар. Оказа се, че по-лошо от дъжда е само мъглата. Тя падна за около 3 минути и скри прекрасната гледка като плътна завеса.

Отказахме се от крепостта на Ючхисар и потеглихме към Гьореме. Входът е 10 турски лири без намаления за студенти.Изключително интересно място. В меката вулканична туфа започват да копаят скални жилища още от времето на хетите. Това място е обитавано от ранните християнски монаси. От интернет разбрах, че името означава – „ти не можеш да видиш тук”. Най-старите скални църкви в района са от 5 –ти – 7-ми век. Срещат се храмове от времето на иконоборството (от 8-ми – 9-ти век), Има и църкви от следващия период до завладяването на Кападокия от селдчукските турци - от 11 –ти до 13-век. Най-ранните стенописи са само с червена боя, по-късно добавят и охрата, а след това и синьото от индиго.
Най-прославеният светец тук е Георгий Кападокийски (Победоносец), загинал за вярата по време на император Диоклециан. Не по-малко изографисван по стенописите е и свети Теодор яхнал кон.

Освен църкви има и много помещения използвани за бита. Така например, интересна е каменната трапезария. В дъното е изрисувана Тайната вечеря.

След това трябваше да понесем демонстрация в ателие за грънци в Аванос. Лично за мен беше досадно, но малката ми дъщеря се забавляваше. За нея това беше по-любопитно от разказа на гида за стенописите. Този град е известен с грънчарството си от древността.

Отправихме се към долината Зелве. Входът е 5 турски лири за малките ученици е безплатно. За студенти няма намаление.
Тук за периода от 9-ти до 13-ти век християните за се крили от нашествията на персите и арабите. Двете долини са свързани много тесен тунел, през който преминахме. Беше много емоционално, защото на места се пълзеше.
Предполагам, че от съображение за сигурност на туристите много от манастирите и църквите са обградени и не може да се влезе. Тук с изключение на едно изображение на елен, което беше много бледо не видяхме друг стенопис.
Времето вече стана и доста горещо. Трябваше да се отървем от някой пласт от дрехите. Това, което бях прочела за големите температурни разлики през деня се оказа вярно.

Отправихме се към Пашабаа. Тук се прочутите Приказните комини. Те се посещават без такса. Имахме късмет с времето. Не мога да разкажа, просто трябва де се види. Има височина, от която гледката беше невероятна.

Трудно е да се повярва,че само природата е изваяла това.

Растителността в тези песъчливи скали е само лози и кайсии. Сещам се, че този плод – кайсията идва от Персия. Дали са правилни ученическите ми спомени, трябва да проверя.

Върнахме се в Ючхисар, там където сутринта падна мъглата и не успяхме да се изкачим. Сега пак се готвеше да вали. Беше малко след 16 часа и ние бяхме от последните посетители. Тук входът е 1.5 лири, за ученици и студенти безплатно. Крепостта се състои от две огромни скали, които византийци и отомани са засели и използвали за укритие. Гледката от върха е величествена, но заваля пороен дъжд с гръмотевици и трябваше бързо да се спуснем надолу.

Доста поизмокрени се запътихме към небезизвестният оникс. Отново най-впечатлена беше малката ни дъщеря. Тя получи и резултата от демонстрацията – яйце от оникс. Като най-малката в групата, а и отговори на въпроса, коя е столицата на Турция. Бижутата в магазина към фабриката бяха прекрасни, но с космически цени за финансите на нашето семейство. Гостите бяха почерпени с кападокийско вино. Лично аз не опитах, защото и една глътка след този емоционален и уморителен ден би ме довършила. Мъжете от семейството не пропуснаха.
Фабриката се намира пред Долината на гълъбите. След дъжда слънцето се провираше между облаците и огряваше долината.
Долината на гълъбите.В далечината крепостта Ючхисар.

На следващия ден на ред бяха подземните градове. Гидът ни избра Каймакли. Входната такса е 5 турски лири. Съставен е от седем подземни етажа. Изграждането му започва от 5 век пр.н.е. Изключителното съоръжение е пригодено за укритие, за доста продължително време. Впечатли ме огромната вентилационна шахта. Вентилационната система функционира изключително добре. Тук има всичко необходимо – кухненски складове, водохранилища, винарна. Помещенията са се затваряли с кръгли камъни.

Отправихме се към килимарницата. По пътя спряхме за панорамни снимки в селцето Гьоре.

През 50 –те години на XX век със закон се забранява обитаването на тези жилища.
В килимарницата ни показаха нагледно как от бубите се изтегля копринена нишка, как се боядисва с естествени багрила, как се тъкат килими и започна шоуто с разстилане на килими. Никой не купи килим. При грънците и кожените облекла имаше повече включвания с покупките.
По пътя към Угрюп видяхме върху скалите надписи Lemon. Гидът ни обясни, че в подземията, където температурата е постоянна се съхраняват лимони. В Турция лимони се консумирали след като престоят една година и узреят.

Спряхме в долината Деврент или розовата долина. Туфата има розов отенък. Тук никога не е било обитавано, но има интересни форми от скалите.

Наближаваме Угрюп. Гидът не пропусна да ни заведе във винарна. След леки забележки успяхме да си извоюваме три часа самостоятелна разходка в Угрюп. Изкачихме се до Хълма на желанията. Гледката е много хубава, но мястото е занемарено. Угрюп е едно от първите заселени места в региона. По време на Визатийския период тук е била патриаршията. Скалната църква се реставрираше по някакъв проект. Все още обектите не са обезопасени и излъскани за посещения на туристи.

Скалната църква
Скален хотел
В Угрюп на много места се предлагаше – полет с балон. На нас не ни стигнаха и пари и време. На следващия ден тръгвайки си от Кападокия рано сутринта видяхме и самите балони. Отправихме се към Истанбул.
Снимката, с която се сбогувахме с тази невероятна Кападокия.

Повече снимки има на http://tsvetka-varadzhakova.magix.net/

Tsvetka's blog

Кападокия – земя на красивите коне